ЗАНДАНДЖЍЙКА ж. Остар. и диал. Служителка в зандан; тъмничарка. „Йой ва вази, тевни занданджийки, / та няма ли туа някоя чуждина, / та няма ли Марко българина?“ Нар. пес., СбНУ ХLVII, 11.
