ЗАНДАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Служител в зандан, затворнически надзирател; тъмничар. – Е ти Петре, е ти занданджио, / я отвори тевната зандана, / та фрли там Йованчо детенце. Нар. пес., СбНУ ХLII, 223. Стоян ме викна, отвикна: / – Темничаре, занданджие, / оторте [отворете] темницата, / да види Стоян, Стояне, / лете ли е, зиме ли е? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 69.