ЗА̀НЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ням. Ти занем биди, казват във Велес на слуга, дете и неопитен човек, когато се меси в разговор. Т. Панчев, РБЯд, 126. Занем да стане, да занемее! Клетва. СбНУ VI, 209.
