ЗАНÈМАМ, -аш, несв.; занèма, -еш, мин. св. занèх и заня̀х, прич. мин. св. деят. занèл и заня̀л, прич. мин. страд. занèт и заня̀т, св., прех. Остар. Книж. Заемам2. Тя с удоволствие занемаше място до него на трапезата. Ал. Константинов, Съч., 270. Едно лице, което занема вече длъжност на постоянен член в едно какво да е учреждение, не може да занеме в същото время и длъжност по избор. ВП, 4. „Когато вий занехте страната, която сега владеете, на кого тя беше подчинена и какви священици в нея имаше?“ Т. Шишков, ИБН, 149. занемам се, занема се страд.