ЗАНЕМА̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от занемарвам и от занемарвам се; занемаряване, занемаряне. Тия природни дарби [реки, равнини, кории] са характеристически фактове на времето (температурата) във всяка земя и според улучшаването или занемарването [на] кориите управлява се и времето, дето има гори, реки и кории, там и суша не бива голяма. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57.