ЗАНЕМАРÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от занемарен; изоставеност. Забеляза следите на всеобща занемареност и първоначално пренебрежение. По стените бе лепната бяла постна боя, от най-евтината, и отдавна бе успяла да се напука, на места да изпада и да покрие пода със сивобял неприятен прах. К. Крачунов, С, 8.