ЗАНЕМАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; занемаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Преставам да се грижа, да полагам грижи за някого или за нещо или да поддържам в изправност нещо. Гено Киров винаги е в центъра на всички местни културни прояви, без да занемарява пряката си длъжност и училищни задължения. Т, 1954, кн. 4, 19. Занемарили военната си подготовка, спахиите не могат да осигурят военната мощ на империята. Ив. Унджиев, ВЛ, 11. Боян скоро легна болен от пневмония и Ванко се превърна в болногледачка. Съвсем занемари уроците си. М. Грубешлиева, ПИУ, 78. Павел пък губеше вяра в силите си. Омекна, отпусна се, занемари работата си и се отдаде на пиене. К. Петканов, ОБ, 170. – Запомни едно нещо от мене, момче, ако искаш да ти спори работата: никога не занемарявай машината си! К. Калчев, СТ, 200. занемарявам се, занемаря се страд. и възвр. Цярът е много прост, но той често са занемарява от много майки. Ч, 1875, бр. 4, 173. Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Стана въртеше глава, като го гледаше такъв – с измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонил се на тютюн. Г. Караславов, ОХ, 588. От много работа някои жени се занемаряват.