ЗАНЕМА̀РЯМ, -яш, несв. (диал.); занемаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Занемарявам; занемарвам. И когато [учителят] виждаше как той занемаря общинските работи и все повече се отдава на грижата за своята механа, взел бе да се съмнява в оная чистота на неговите намерения. Т. Влайков, Съч. III, 173. занемарям се, занемаря се страд. и възвр. Училищата почти зеле да са занемарят. В пазарите (панаирите) не са износяло стока. НБ, 1876, бр. 31, 121.