ЗАНЕМÒГВАМ, -аш, несв.; занемòгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Занемощявам. Петият ден е нещастлив. Който впадне в согрешение, никак не може избегна от наказание. Който занемогне, ще пострада. Хр. Павлович, А, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)