ЗАНÈРВНИЧА, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започна да нервнича. А денят беше дълъг и дотеглив. Матейчо занервничи, погледна към слънцето. – Ей, кога пусто ще се мръкне. В. Нешков, Н, 352. – Бе къде са се стопили тия хора? – занервничи моят приятел, като видя, че няма никого в кухничката. РД, 1960, бр. 47, 2.