ЗАНÈСЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от занесен; отнесеност. Бърже изхлузи обувките, разкъса чорапите си и с още по-голяма занесеност застъпя върху разхвърлените камъни и кирпичи. К. Петканов, ОБ, 208. Лена внимателно се вгледа в него: „Що за човек е? – помисли тя. – Видът му съвсем не говори за романтична занесеност“. Н. Стефанова, ОС, 142.