ЗАНЕСЍЯ, мн. -ѝи. Разг. 1. ж. Любовна закачка, занасяне2. – Нищо сериозно не е имала с него. Младежки занесии. А после се завъртя ти и оня се отдръпна. Ем. Робов, ТШ, 8. Василка: – Но нали с всичко това е свързана нашата любов! Йордан: – Какво общо може да има истинската любов с някакви хлапашки занесии? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 178. – А третата [снимка]? С надпис на гърба. – От счетоводството... глупава занесия... Аз съм го забравил. К. Калчев, ДНГ, 19. Уж се разнежваше понякога, искаше да бъде мил, но пак излизаше груб. Нямаше време да си губи времето за такива занесии. Ст. Даскалов, ЕС, 75.
2. м. и ж. Пренебр. Мъж (жена), който (която) обича да се занася. Той е голяма занесия. Δ Дъщеря му е голяма занесия.