ЗАНИЖÈНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Занижаване. Противоп. завишение. Ако при ревизия се установи, че има свързани лица при прехвърляне на собствеността от едното дружество в друго и има много голямо занижение на пазарната цена, да се определи нова цена на акциите, върху която сделката да се обложи с данък. Нов., 2006, бр. 98 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)