ЗАНЍЙДЕ нареч. Диал. Заникъде. Занийде не води този път.
◊ Занийде не съм <не ставам>. Разг. Не съм годен или не съм в състояние да извърша нещо. Той дигна ръце, протегна ги и рече: – На, видиш ли ги, те ме хранят, те ме обличат – на тях се осланям, без тях не съм занийде. Б. Обретенов, С, 203.