ЗА̀НИК м. Поет. 1. За слънце, луна, звезди – положение на изчезване, скриване от погледа зад хоризонта; залязване1; залез. Противоп. изгрев. Мръкваше се, по високите върхове горяха последните багри на слънцето и на запад широко се разстилаше по небето червената заря на заника. Й. Йовков, Разк. I, 206. А слънцето се бе издигнало високо на небето, превалило зенита и вече клонеше към заник. Д. Спространов, С, 354. И Манол каза: – Изгрев ли е това, или заник? Защото отвсякъде се вдигат зари над Родопа. Дали идва нощ, или идва ден? А. Дончев, ВР, 102. Започнеше ли слънцето да клони към заник, боят постепенно заглъхваше. Д. Линков, ЗБ, 54. Слънцето отиваше на заник. / Той погледна за последен път – / към балкана, сякаш партизани, / ред по редом облаци вървят. О. Орлинов, П, 109. От заник слънце озарени, / алеят морски ширини. П. К. Яворов, Съч. I, 60. ● Обр. Клони към заник моя ден безкраен... / И мисля все за тебе, с вопъл таен: / „И аз съм чист! Като дете безгрешен!“. Д. Бояджиев, С, 26. Аз дойдох да дочакам мирен заник, / че мойто слънце своя път измина. Д. Дебелянов, С 1946, 87. // Слънчевата светлина при това положение. В Добруджа дълго слънцето пада, небето на запад сияе с разни цветове и ти се струва, че заникът ще си светлее и светлее с часове. П. Славински, ПЗ, 153. Пред тях се зададе голям облак прах. Заникът го огряваше алено и на ловчалии се стори, че срещу им се носи някакъв змей, забулен в мъгли и пушилка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 552.
2. Обикн. с предл. до, към, по и под. Времето, когато слънцето залязва; залез, залез-слънце, заник-слънце. Кое време е сега? Заник вече, а венчавката е светло дело, обредът се върши на светлина. А. Гуляшки, ЗР, 367.
3. Прен. Времето, когато за човека настъпва старостта; залез. Той разбрал, че се е влюбил наистина. Каква ирония – в заника на живота си да изпиташ истинско чувство и за първи път да бъдеш излъган. ЖнТ, 2006, бр. 11 [еа].
4. Прен. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. или като сказ. опред. в съчет. с предл. в, към. Упадък, изчезване, загиване, залез. Значението си на административен център градът запазил и в границите на Византия. Но по това време Сердика вече клоняла към заник. К, 1967, кн. 10 прил., 4. При загубеното чувство за общност, за обща съдба, за отговорност към бъдещите поколения, при очертаващия се заник на духовността интелектуалният ни елит трябва да осъзнае ролята си в изграждането и възраждането на онзи „национален дух“, за който още Пенчо Славейков говори пред по-младите литератори. С, 2008, бр. 5381 [еа].
◊ Заник-слънце. Обикн. с предл. по, към, до. Времето, когато слънцето залязва; заник, залез, залез-слънце. Ние минахме през него [Мраморно море] на два пъти – в ранно утро и на заник-слънце. С. Северняк, ОНК, 234. Откъм гората дотърчаха и другите деца – натоварени с букети от пъстри пролетни цветя. Свиках всички немирници и лудувахме там до заник-слънце. Г. Райчев, Избр. съч. I, 161. Пътувахме цял ден по преки пътеки и кучетата тичаха с нас, а преди заник-слънце стигнахме до превала. А. Дончев, ВР, 22.