ЗАНИМА̀ВКА ж. Разг. Нещо, обикн. дребно, незначително, с което човек се занимава, за да запълни свободното си време; занимание, развлечение. Докато ръцете са свободни и още не е започнал трудовият ден, винаги хората ще си намерят занимавка: пушачите ще запалят цигара, ще се завържат едни приказки, които захласват и се следят с жив интерес. Б. Обретенов, С, 83. Добруджанци ядат слънчогледови семки. И така майсторски правят това, че ти се приисква да опиташ, защото то не е за наяждане, а за занимавка. В. Ченков, ЗХ, 105. Балалото е извадил костурата си и за занимавка си дялка една тресчица. Ст, 1959, бр. 698, 2. Зарязахме занимавките. Който пишеше писмо, не дописа думата. Който четеше книга, не дочете изречението. М. Кюркчиев, ВВ, 7.