ЗАНИМА̀ЛНЯ ж. 1. Специално обзаведено помещение в почивна станция, детска градина, кораб и др., предназначено за игри, развлечения и под. Моряците се събраха в занималнята и гледаха как Гелак и Алтаров играят карти. Н. Антонов, ВОМ, 63. Внезапно задухва вятър. Става студено. Прибираме се в занималнята. Там едни от почиващите играят на шах, други разговарят, а някои слушат радио. ВН, 1962, бр. 3290, 4. Всеки предмет в този детски дом – от малките масички и столчета край тях, до подвижните креватчета с бели възглавнички, до най-дребната играчка в занималнята – са изработени красиво, с вкус. ОФ, 1958, бр. 4193, 2. Голяма част от времето си [в детския дом] децата ще прекарват в три просторни занимални. ВН, 1955, бр. 182, 1. Детска занималня.
2. Помещение в училище или общежитие, в което учащи се се занимават с учебна работа (подготовка на уроци, домашни работи, изпит и под.) в свободно от занятие време. После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въведе ни в училището, показа ни занималнята, дето децата остават след обед да си учат уроците. Н. Тихолов, ДКД, 229. Има нещо въодушевяващо при гледката на студентските занимални, пълни с млади хора, фанатично отдадени на своята работа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 135. Детето ми ходи на занималня. Училищна занималня. Кръжочна занималня.
– Рус. занимальня.