ЗАНИМА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който умее да занимава, да забавлява; забавен, интересен. Премного занимателен разказвач беше Елин Пелин. СбАСЕП, 166.
2. Който по съдържание, по характер е забавен, интересен, развлекателен. Човек, който е лишен от дарбата да води занимателен и умен разговор, е за оплакване. Ив. Вазов, Съч. IХ, 135. Русият словоохотлив чех ни разказа много занимателни неща от войната в Корея. Г. Караславов, Избр. съч. III, 33. Стихотворението е написано в лека, занимателна, на места полушеговита форма. С, 1951, кн. 1, 166. Като говори за грабителствата, които са правиле в онова време в България печенезите и половците, г. Иречек не споменува за заминуването на кръстоносците през България, макар че за това нещо има доста занимателни исторически свидетелства. М. Дринов, ПСп, 221.
– От рус. занимательный.