ЗАНИМА̀ТЕЛНО. Нареч. от занимателен. Писателят [Ил. Волен] продължава да разказва занимателно, да прави интересни най-обикновени, незначителни неща. Лит. ХI кл, 346. Рядко са тия любочитатели у нас, които не изтървават нито една новоиздадена книга и които прекарват празното си време сладко, весело и занимателно. МС, 1883, кн. 4, 6. Той от малък живееше все занимателно. Кога ядеше, разговаряше ся за учение и книжевност. Ч, 1875, бр. 4, 153.
– От рус. занимательно.