ЗАНИМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Занимателен. С някои смели и живописни четки Теофан нарисува една занимлива картина за пътуването си. Ст. Дичев, ЗС II, 368. Веселяк и компаньон, всекиму Вапцаров казваше по нещо шеговито и остроумно, всекиго запитваше за нещо интересно и занимливо. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 339. Стогодишнината от смъртта на големия руски поет [Лермонтов], „наследник на Пушкина“, буди занимливи мисли и за съдбата на нашата поезия. БНТ, 1941, бр. 218, 1.