ЗАНЍСАМ1, -аш, несв. и св., прех. Диал. Занасям1. занисам се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик,1897.
ЗАНЍСАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); занесà, -èш, мин. св. занèсох, пов. занесѝ, занесèте и (диал.) занèс, занèсте, прич. мин. св. деят. занèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, и (диал.) занèл, св., прех. Занасям2. А всичко, което ѝ оставаше от заплатата, тя занисаше на баща си в града. А. Страшимиров, К, 12. Кардиналът си отива и заниса от Асеня едно писмо до папата, у което му разказува да рече на французите, които тогази бяха зели Цариград, да не закачат българското царство. М 1857, 115. занисам се, занеса се страд.
ЗАНЍСАМ3, -аш, несв. (остар. и диал.); занесà, -èш, мин. св. занèсох, прич. мин. св. деят. занèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разг. Занасям3; заносям3. занисам се, занеса се страд.
ЗАНЍСАМ СЕ несв. (остар. и диал.); занесà се св., непрех. Разг. Занасям се. Пред децата още можеше да се заниса, да приповтаря въпросите си и да не слуша отговорите. Ст. Чилингиров, РК, 34.