ЗАНЍЧВАМ, -аш, несв.; занѝчам, -аш, св., прех. Диал. Заничам1. Гергин трактористът се качваше отгоре, дърпаше нещо, натискаше, пак слизаше, навеждаше се ту отпред, ту отдире, заничваше грапавите колела. Кр. Григоров, Н, 56. заничвам се, заничам се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)