ЗАНЍШАМ1, -аш, несв.; занѝша, -иш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Занасям2. Дуна ветер от горнина, / го заниша шарен одър: / – Не дуй ветер, не дуй, север, / не ми буди първа любна. Нар. пес., СбНУ VI, 14. занишам се, заниша се страд.
ЗАНЍШАМ2, -аш, несв.; занѝша, -иш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Залюлявам1; заклащам1. Простите людие верват, оти земява стоела подпрена на рогоите на един бийол, та кога бийолот да си занишал глаата, тога се чинело землетресение. СбКШ, 10. Опови мъжко дете, / тури го люлка шарена, / па го надалек, мале, залюляй, / залюляй, мале, занишай. Нар. пес., СбНУ ХLI, 404. Подунал ми товей тии ветер, / та заниша това Църно море. Нар. пес., СбНУ ХLV, 350. Повали се дърво бръшленово: / „Како мене нигде друго немат, / лете зиме зелено си стоям; / .. / откако ме майка поскърши, / ветер веет и ке ме занишат, / роса росит и ке ме наросит“. Нар. пес., СбБрМ, 473.
ЗАНЍШАМ СЕ несв.; занѝша се св., непрех. Диал. Разлюлявам се, залюлявам се. Заниша се това синьо море, / та притисна Силиндал манастир. Нар. пес., СбНУ ХL, 390.
ЗАНЍШАМ3, -аш, несв.; занѝша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Примервам се, прицелвам се; занишвам, ниша, нишаня. занишам се, заниша се страд.
ЗАНЍШАМ СЕ несв.; занѝша се св., непрех. Диал. Прицелвам се, занишвам се, ниша се.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЗАНЍШАМ4. Вж. занишвам.