ЗА̀НОВЕЦ, мн. няма, м. Название на няколко рода невисоки, листопадни и много рядко вечнозелени храсти или полухрасти от семейство Бобови с многобройни, обикн. жълти гроздовидно събрани цветчета, използвани като декоративни растения и в народната медицина. Cytisus. Стигнаха до една малка къща или голяма колиба, скътана в долчинка, обрасла с лески и зановец. В. Русинов, ДВ (превод) [еа]. Балкански мед. Получава се от нектара на цъфтящите храсти и треви (глог, зановец, повет, иглика, риган, мащерка, момина сълза и др.). Има жълт цвят и приятен аромат. Ст. Младенов, ПП [еа].