ЗАНÒСВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); занòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да нося1; заносям1. Снощи дошле Ени, / дошле са на гости, / та донели Ени две кърпи момии. / Чудила са Янка / коя да заноси, / коя да ѝ стои. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 313. „Попитай, синко, булката: / що по двора ходи грижлива, / грижлива, та невесела, / под було черно заноси; / дали е либе либила / или ѝ майка домиля.“ Нар. пес., СбГЯ, 30-40. Заносил съм дърва отзарана. Н. Геров, РБЯ II, 98. заносвам се, занося се страд.
ЗАНÒСВАМ2, -аш, несв.; занòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Занасям2; занисам2, заносям2, занесвам. Момченцето заносва на дядо Хаджия тая знаменита топка, па се връща назад плачешката. Л. Каравелов, Съч. II, 7. Сам той отиваше в маазите, купуваше там хартия и сам тоя я заносваше през улиците до печатницата. С. Бобчев, ЖФ (превод), 38. Ах, Гинка тича, ах, Гинка тича / вода да налее. / Ах, че кому я, ах, че кому я / на дюкян заносва. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 173. Я тропнете да тропнем, / я скокнете да скокнем, / че слънцето захожда, / момчето си отвожда, / гайдето си заносва. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 274. заносвам се, занося се страд. Ако би потта от някоя причина да престане да излиза, то излишнето вещество наместо да излиза из тялото през дупчиците на кожата, ще ся заносва в оръдията на тялото и ще докарва болест. НКАФ (превод), 103.