ЗАНЯ̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Зает2. В общината той не намери почти никого. По всичко се виждаше, че писарите, заняти и те повече със земеделските си работи, бяха позакъснели. Й. Йовков, Ж 1920, 43. У дома му винаги го намирах на работа въз едно стихотворение, въз един разказ или занят с писане дневника си. СбЦГМГ, 209. След като хвърли вежлив поглед на всичките чинове да види заняти ли са, поздрави с малък темена учителя и си излезе. Ив Вазов, Съч. VIII, 135. Сяко улучшение в механиката не само че не умалява до това време занятото количество работни ръце, но даже изисква по-голямо количество работници. Знан., 1875, бр. 14, 220.
– От рус. занят.