ЗАНЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Учебна работа, учебни занимания, упражнения. Един ден, след като се бяха свършили занятията и учениците си бяха отишли, бях останал сам в стаята. К. Величков, ПССъч. I, 18. Имаше вече доста счупени глави, но деканът все още не се решаваше да прекрати официално занятията. Д. Димов, Т, 178. В средата на месец септември учебните занятия още не бяха започнали. Г. Белев, ПЕМ, 64.
2. Книж. Обикн. със съгл. опред. Дейност, работа, с която човек се занимава; занимание. Тъкмо през есента на 1867 г. в Прага пристигнал Марин Дринов, който завършил Московския университет и се стремял да продължи научните си занятия, които биха му осигурили име в научния свят и професорска катедра в Русия. М. Арнаудов, БКД, 59. Мохамед Четвърти, синът на Ибрахим, има само едно занятие – да ходи на лов. Той е ловувал и тук, в Родопите. А. Дончев, ВР, 116. Но една вечер, когато този [годеникът] се завръщал дома си от полските си занятия, гръмва пушка и куршумът писва покрай самото му ухо. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 93. Ала увлечен в политическа и публицистична дейност, като прекъснах дотогавашните си литературни занятия, аз изоставих и издаването на своите разкази и повести. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б.с. Кадията махнал с ръка и съдилището захванало своите занятия. Л. Каравелов, Съч. II, 120.
3. Книж. Професия, занаят. В бедната къщурка на кърпача те завариха двете му дъщери и по-възрастен син – по занятие столар. Ив. Хаджимарчев, ОК, 290. Дрехите му, извехтели, зацапани с боя и лекета, изведнъж издаваха занятието му. Й. Йовков, Ж 1945, 57. Председателят на съда призова обвиняемия: име и презиме, възраст, по занятие каруцар. Д. Ангелов, ЖС, 147. Митхад пристъпи към цяла редица преобразования. В търговията и занятията той изравни правата на мюсюлмани и православни. Ст. Дичев, ЗС I, 390. Римляните имали обичай да носят на дрехите си такъв един знак, който определял техните занятия. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 118.
– Рус. занятие.