ЗАОБИКА̀ЛЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от заобикалям2 и от заобикалям се. Пред него на три крачки се очертава широка черна лента. Отново пълзене и заобикаляне, докато стигнат брега. ВН, 1960, бр. 2665, 4. Докато за истинския творец е най-важно делото му да възтържествува, за амбициозния художник най-важното е самият той да възтържествува. И затова търси ефекта, постигнат с минимално напрежение, заобикаляне на трудностите. Е. Каранфилов, Б III, 206. Без заобикаляне, преводът не е такъв, какъвто трябваше да се очаква от един академически гражданин. Ч, 1875, бр. 14, 651-652.
2. Книж. Рядко. Обхождане на нещо от всички страни, като се получава затворен кръг; обиколка. В това време Трик [кучето] полекичка прави едно заобикаляне и пак стои, тоя път с лицето си към мене. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5423, 2. Както виждаш, Ради, вторият спътник се движи с много голяма скорост и докато Марс се завърти веднъж около своята ос, спътникът извършва три заобикаляния. Г. Томалевски, АН, 251.