ЗАОБИКÒЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За път, пътека и под. – който води към определена посока непряко, а като заобикаля; непряк, околен, страничен. Този път е хубаво утъпкан, повечето е през ниви и предлага повече срещи с хора, тъй като аз съм всеки ден с хората, предпочетох един заобиколен. Н. Хайтов, ШГ, 220. Бригадирът Голям Крушко така се отдалечи в землището на селото, че не му оставаше нищо друго, освен да хване правата посока през долове и рътлини за памуковите площи, вместо да търси заобиколни пътища. Б. Обретенов, С, 152. По заобиколни пътища, по криви безименни сокаци, легистите се упътиха към Варош. Ст. Дичев, ЗС I, 169.
2. За начин за постигане на нещо – който е насочен към някаква цел непряко, който не води направо към целта; околен. – Отначало Жельо претендирал за моето място, но понеже хората още не са му забравили миналите далавери, решил да постигне целта си по заобиколен път... Най-напред в домакинската част, а после и домакин на общежитието. К. Калчев, СТ, 255. Трудно ми беше да определя какво да предприема, и затова ѝ препоръчах да узнае по заобиколен начин неговото отношение към мен и чак когато ми съобщи това, тогава да обсъдим заедно и да решим. Сл. Трънски, Н, 135.