ЗАОБЍЧВАМ, -аш, несв. (рядко); заобѝчам, -аш, св., прех. Обиквам. И ние заобичваме този човек [героя на Чехов] с неговата мечта, защото Чехов го обича с такава нежност, че събужда у нас и трогателна любов, и активен протест срещу грозната, мрачна, сурова действителност, която убива прекрасното в човека. Т, 1954, кн. 7, 6. Човек заобичва този, на когото се смее, защото става негова творба. Ст, 1966, бр. 1039, 2. Той заобича майката, брата и сестрата на Мария повече от родната си майка и сестри и мечтаеше какво добро да им стори. А. Дончев, СВС, 118. Всичко в това градче ѝ напомняше за детството. От седмица беше тука, а вече заобича дворчетата с цветните лехи, едноетажните къщи с пъстри саксии по прозорците и балконите. Л. Галина, Л, 14. заобичвам се, заобичам се страд. и взаим. Когато всички по света / се заобичат като братя, / ела, вдигни ме и кажи: / „Виж, този свят докрай свободен!“. Д. Дамянов, ПОС, 58.