ЗАÒБЛАЧВАМ, -аш, несв.; заòблача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Заоблачавам. заоблачвам се, заоблача се страд.
ЗАÒБЛАЧВАМ СЕ несв.; заòблача се св., непрех. Остар. Заоблачавам се. – Пък нà – Радуш поглежда небето – заоблачва се. Й. Йовков, Разк. I, 117. Нещо окол три месеца живяха бабини Минчовичини мирно, весело и честито – коледните пости и месниците. А къдя края на месниците токо зафана малко по малко да се заоблачва. Т. Влайков, Съч. II, 22.