ЗАОБЛАЧÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заоблачà като прил. Който е покрит с облаци. Той [Персенк] наистина беше висок, беше красив, ала някак смирен и ясен, но сега – сега могъщият му лоб подпираше заоблаченото небе. Н. Хайтов, ШГ, 7. Те видяха в далечината трактор .. после излязоха на някакво стърнище, чийто край се губеше в мъглата на заоблачения хоризонт. А. Гуляшки, МТС, 127.