ЗАÒБЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на заоблен; закръгленост. В единия край това е куполообразната спортна зала, чиято заобленост е алюзия за арабската монументална архитектура. Г. Готев, ПШ, 110. Нямах още тридесет години, но леката заобленост на лицето ми придаваше нещо запуснато и староергенско. А. Наковски, БС, 156. Няколко минути, докато пушеше цигарата, погледът му се взираше в голите ѝ ръце, в еластичната и трепкаща заобленост на гърдите ѝ, които издуваха престилката. Д. Димов, ОД, 219.