ЗАОБЛЍВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да обливам. Водата потече по брега, заоблива бодилите и шипковите храсти. З. Сребров, Избр. разк., 33. В края на краищата – тяхна си работа, ама като гледам този „Москвич“ баш под прозореца ни, че копривница ме хваща. Пък като го замият, като го заобливат с вода, и цялата влага в нашата стая. Тарас, СГ, 104-105. заобливам се страд. и възвр. Нагазих в рекичката и се заобливах с шепи. Хладната вода галеше приятно тялото ми.


Източник: Речник на българския език (онлайн)