ЗАОБЛЍЗВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да облизвам. В това време кученцето слезе на килима пред Бенко, подскочи и седна на коленете му. Бенко го помилва, а то радостно заскимтя и заоблизва ръцете му. Ал. Бабек, МЕ, 66. Слугите пак влязоха с нови подноси в ръце. Тлъстият Захария Премакирие заоблизва устни. А. Христофоров, А, 258. У дома нарязаните сурови дърва цвърчат на огнището, лютив пушек изпълва стаята, дорде припламне огънят и червените езичета заоблизват гърба на окаденото котле. Кр. Григоров, ОНУ, 177. заоблизвам се страд.

ЗАОБЛЍЗВАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се облизвам. Кучето се прозина, изплези дългия си червен език и се заоблизва. М. Марчевски, ГБ, 73. На заранта баба Спаса стана рано, избуха маслото и току принесе гърненцето. – Гребни ми една лъжичка, бабо – приклекна внучето ѝ и се заоблизва като коте. Ст. Даскалов, ПЯ, 96.


Източник: Речник на българския език (онлайн)