ЗАОБЛЍЧАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да обличам. Хаджи Василий сведе очи под погледа му и бързо заоблича лисичия кожух, който Гина му държеше. Ст. Дичев, ЗС I, 96. Влезе в стаичката, извади от сандъка чохените потури със синята салтамарка и старателно ги заоблича. Д. Немиров, Б, 99. заобличам се страд. и възвр. След двадесетина минути тръбата за ставане вдигна войниците от сън. Те бързо се заобличаха, оправяха одеялата на леглата. В. Нешков, Н, 335. Дамян седна върху леглото, изгледа синовете си, след това стана и внимателно се заоблича, да не ги разбуди. К. Петканов, ДЧ, 458.