ЗАÒБЛЯМ, -яш, несв.; заòбля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо да стане обло или да придобие обла, закръглена форма; закръглям. Братката имаше сръчни ръце. Всяко пиронче на място ще зачука, всяко ъгълче ще заобли, ще изпили, ще заглади с шкурка. В. Ченков, ПС, 6-7. Външните земни сили са видоизменили изградените от вътрешните земни сили форми, като са ги заоблили, заравнили, разчленили, понижили. Геогр. Х кл, 51. Гледаш равна бяла покривка – / а мислиш ли, / .. / какви пропасти е засипала / и остри скали заоблила? Е. Багряна, СЧ, 83. Заоблям дръжката на брадвата. Δ Заоблям камък. заоблям се, заобля се страд. В тази част на планината, тя [Рилската река] е най-голямата река, а дъното на реката е застлано с множество дребни и едри камъни, които от водите са се заоблили и така загладили, щото при буйното ѝ течение е невъзможно да се прегази. Сл. Трънски, Н, 634.
ЗАÒБЛЯМ СЕ несв.; заòбля се св., непрех. 1. Придобивам обла, закръглена форма; закръглям се. Носените от реката скални късове, като се търкалят и удрят в речното корито и помежду си, се натрошват на по-дребни, изглаждат острите си ръбове и се заоблят. Р. Христов и др., Г, 56. И падна нощ. А облаците се вдигнаха. Насрещните склонове на планините се заоблиха и омекнаха, забулени от светлината. А. Дончев, ВР, 104.
2. Разг. Напълнявам. Видът на моята братовчедка ме изненада: така се беше заоблила, че човек трудно можеше да я познае.