ЗАОГЛÈЖДАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да оглеждам. Мъжът заоглежда стаята като опитен познавач: креват, гардероб, маса, столове, плюшено канапе – всичко вехто, всичко олющено, напукано и полуразглобено от времето. Св. Минков, РТК, 34-35. С трион в едната ръка и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма пред господарската къща. Й. Йовков, АМГ, 62. Жените се струпаха покрай дошлата машина и любопитно я заоглеждаха. Ст. Марков, ДР, 260. Стефан го заоглежда внимателно. Той беше висок младеж с бледо луничаво лице. К. Калчев, ЖП, 71. Васил вдигна глава и заоглежда просналата се пред него бяла равнина. Ив. Планински, БС, 10. заоглеждам се възвр. и взаим. Закапаха стрехи, стекоха се бари по двора и по тях се заоглеждаха пътем белоснежни облаци. П. Тодоров, И I, 19-20. – Кажете сега вие самите кои са най-нуждаещите се между вас. Заоглеждаха се един друг селяните, размърдаха се, зачу се шепот. Д. Талев, ГЧ, 339.
ЗАОГЛÈЖДАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се оглеждам; заозъртвам се. Елка се заоглежда из стаята – търсеше стомничката, но беше дотолкова смутена, че не виждаше нищо. Г. Райчев, Избр. съч. I, 125-127. „Задрямала е“ – рече си Тошка и пристъпи. Старата се стресна, раздвижи се, заоглежда се гузно. Г. Караславов, Тат., 150. Манолаки се завъртя и заоглежда неспокойно, като че някой взе да го души. Й. Йовков, ЧКГ, 134. – Шт!... Шт!... – раздадоха се няколко дружни шъткания и всинца се заоглеждаха дали няма чужд човек в кръчмата. О. Василев, ЖБ, 410.