ЗАОГЪ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да огъвам. Старият бряст заогъва клоните си и зашумя. Й. Йовков, ЧКГ, 277. заогъвам се страд. Дърветата се заогъваха от вятъра, почваше лятна буря. Г. Караиванов, ЮМ, 88.
ЗАОГЪ̀ВАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се огъвам. А навън вятърът напираше, заогъваха се стволите на буките. Д. Спространов, ОП, 253. Асен ѝ пое ръката, тя стъпи на прозореца и... настъпи мрак, стълбата се заогъва и се откри бездна от всички страни... А. Страшимиров, Съч. V, 403. Камионът се разтърси, разлюля се, кривна към канавката. Гумата на предното колело се заогъва. П. Стъпов, ЧОТ, 33. Другите наставаха и започнаха да подвикват окуражително на своя другар. Това предизвика нова вълна на гняв у Пенко. Той се заогъва с всички сили и успя да се изплъзне. П. Здравков, НД, 129.