ЗАОПЍПВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да опипвам. И докато Голям Борован разпъждаше кучетата, той заопипва с разтреперена от вълнение ръка оръжието и парашутното облекло на Атанас Щерев. Д. Ангелов, ЖС, 151. Неспокойните пръсти на стареца се заровиха сред обърканото разноцветно кълбо, заопипваха всеки кабел и най-после измъкнаха зелен. Л. Михайлова, Ж, 53-54. След стотина крачки разбрах, че съм се отклонил от пътеката. За да я намеря, дори заопипвах с ръце земята, но не открих нищо друго освен гнили картофени стъбла и листа. К, 1963, кн. 3, 1. Детето изплака и уплашено хукна към нея. Мана се завтече и видя как из житото прошумолява и се отдалечава змия. Пребледняла и уплашена, тя го вдигна и трескаво заопипва краката, ръцете, лицето му. Кл. Цачев, ГЗ, 46. заопипвам се страд., възвр. и взаим. – Тука всичко е солено – заопипваха се жените по косите, ближеха устни и потвърждаваха. Ст. Даскалов, ЕС, 247.