ЗАОПРАВДА̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да оправдавам. – Ох, пък и за какво ли ще дохожда! – заоправдава я Ваца, обхваната наново от непреодолима загриженост. – Хората тебе жив те оплакват, че идеш в това село... Ст. Даскалов, СЛ, 17. заоправдавам се страд.
ЗАОПРАВДА̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна да се оправдавам. – Аз нищо не съм направил – заоправдава се Асенчо. – Ни ябълки съм крал, ни тютюн съм пушил, ни... М. Марчевски, ГБ, 260. – Пеят, синковците, и пеят от мъка, а ти не ми даваш и на сватба да си пийна както трябва. – Че как да не съм ти давала – виновно се заоправдава жена му. Ст. Чилингиров, РК, 209. Трактористите се заоправдаваха с немарливостта на каруцаря, на когото неведнъж напомняли да докара пепел, а той все забравял... Б. Обретенов, С, 113.