ЗАОПРА̀ВЯМ, -яш, св., прех. Започна да оправям. Соня седеше на леглото. Като видя чуждия човек, тя пъргаво скочи и смутено заоправя полите на халата си. Х. Русев, ПЗ, 232. – Трябват ми пари – изведнъж се обади момчето и заоправя с крак набраната черга. Кл. Цачев, ГЗ, 91. Застягаха багажа, самарите и седлата на конете заоправяха, с катран мажеха осите на колята и туряха нови подкови на впрегнатите коне. Г. Манов, КД, 87. – Реших да си направя горе градинка. – Ами хубаво... – Жената на Червения не знаеше какво повече да говори и заоправя с влажни пръсти ситно накъдрената си коса. Л. Михайлова, Ж, 13. заоправям се страд. и възвр. Монка извади от чантичката огледалцето си и набързо се заоправя. ВН, 1958, бр. 2288, 4.
ЗАОПРА̀ВЯМ СЕ св., непрех. Започна да се оправям. После леко се спусна и бързо, по-бързо се заоправя из селото отколкото преди. Ст. Даскалов, ЕС, 279. Стринка му Ирина побледня и скоси се сякаш от тия думи на Петра. Тя доближи до самия плет, пък току припряно се заоправя. – Ти се не сърди, Петре, стринки – че нито е тъй, нито инак да се каже. Нали уж за твое добро рекох и аз, пък то... Ц. Церковски, Съч. III, 113.