ЗАОПЪ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да опъвам. Най-после Нона заопъва юздите, конят престана да препуска, намали хода си и се спря. Й. Йовков, ЧКГ, 19. – Е – наведе очи Енчо и заопъва куртката си от двете страни. Д. Калфов, Избр. разк., 295. Кутулата виновно премигаше, като жадно заопъва цигарата. В. Нешков, Н, 412. заопъвам се страд.
ЗАОПЪ̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна да се опъвам. Повлече [писарят] човека към изхода. Куцият се заопъва. Не искаше да върви, като се молеше и оправдаваше. Ив. Хаджимарчев, ОК, 380-381. Жена ми поиска да го вземе от ръцете на майка му, но Вили упорито се заопъва. Д. Калфов, Избр. разк., 172.