ЗАОПЯ̀ВАМ, -аш, св., непрех. и прех. Разг. Започна да опявам. Малеев блъскаше глава над едно сведение. Вчера го поискаха, а тази сутрин пак се обадиха по телефона и заопяваха: „Какво е туй безобразие от тебе, другарю председател?“. Ст. Марков, ДБ, 474. – Ти пък какво си се разкиснал – подвикна му дядо Пинто. Заопявал си като жена на задушница... Д. Ангелов, ЖС, 135. – Не мога, защото още нищо не ми е ясно – нито как ще изпълня нормата, нито как ще се настроя на тая гама .. – Какво си заопявал! Не мога, не ми е ясно... Ти мъж ли си, или какво? С, 1972, кн. 9, 79.