ЗАОРА̀ВАМ1, -аш, несв.; заорà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. Започвам да ора. От зори съм още заорал. Ив. Бурин, ПТ, 20. Балчо се отдръпна, потри челото си и зачисти оралото. След малко Наньо сам стана, отърси отърканото си потурче, па баща и син заораха пак... А. Страшимиров, А, 530. Приказно, нали? Да се дотърколи от полето трактор „ДТ-54“, да запука и най-главното – да заоре с четири плуга през синорите от горе надолу. Н. Хайтов, ШГ, 56. Ганчо се упъти покрай дола и след един час стигна на нивата си и пред слънце заора. Ц. Гинчев, ГК, 289-290. заоравам се, заора се страд.
ЗАОРА̀ВАМ2, -аш, несв.; заорà, -èш, мин. св. -àх, св. 1. Прех. Заравям нещо в почвата, обикн. чрез оране. Усмихне се [Севдана] някога на верни другарки, погледне дяволито към Йонко и каже: – Йонко, де ти се е видяло срамничето? – Заорах го лятос на нивата! – отвръща засмян до уши Йонко. Ц. Церковски, Съч. III, 72. – Брей Иване, Иване-е-е, / с туй твойто / пусто оране / грешка сторил си голяма. Заорал си / всичката ни слама. Ст, 1963, бр. 918, 3. – Ти като видиш Тодорка, / .. / Че изори брезна широка, / колко широка – дълбока, / че си Тодорка заори. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 71.
2. Непрех. и (рядко) прех. Разг. Обикн. с предл. в. Заривам се, забивам се като рало в нещо, като прониквам под повърхността му. Една кола, която вървеше най-напред и имаше най-едри и най-силни биволи, изведнъж се наведе на една страна, колелото ѝ изхвръкна, оста заора в земята и се счупи. Й. Йовков, СЛ, 106. Трактористите пускат ниско сърповете и те често заорават в земята. Ил. Волен, МДС, 239. Повечето от куршумите свистеха високо над храстите и рядко тупваше някой наблизо и заораваше в земята. М. Марчевски, ГБ, 245. – А това пък е зимна картина. Деца като тебе се пързалят. Виждаш ли го тоя как е заорал в снега, а шейната му отхвръкнала на парчетия... Ст. Даскалов, БП, 113. Черното момче се измъкна замаяно от водата с окаляна глава. Беше заорало дъното. А. Каралийчев, ПС III, 160.
3. Прен. Непрех. За мисъл, проучване и под. – задълбавам, задълбочавам се, вниквам надълбоко. Мисля си и така съм заорал в мисленето, че не се досещам да свия мечата кожа на вързоп, ами я влача на рамото си като пелерина. Н. Хайтов, ДР, 203. Разговорът заора в друга посока – за сушата, за сеитбата, какво да се правят тия прасета и кокошки, понеже мамулите не станали. Г. Краев, Ч, 34. – Много дълбоко заораваш, даскале. Кой знае дали ти е мястото там. Не е от добър род Катя. Кр. Григоров, Р, 118. – Ама ти наистина дълбоко заора, Беглишки! Какво става с тебе? Не мога да те позная. К. Калчев, СТ, 196. – Какви водачи имахме... Сега тия запалени момчетия накъде заораха – ще опропастят всичко, дето толкова години е създавано – въздъхна тежко работникът. Т. Харманджиев, КВ, 548. заоравам се, заора се страд. от заоравам в 1 знач. По правило оборският тор се внася в почвата за пролетниците като се заорава с есенната дълбока оран. ВН, 1955, бр. 200, 2. Към първата група се отнасят оборският и птичи тор, торфът, а също така и зеленият тор, т.е. растителната маса, която се заорава в почвата. Г. Георгиев, ТЖР, 52.
ЗАОРА̀ВАМ СЕ несв.; заорà се св., непрех. Заоравам (във 2 знач.). Самолетът започна бързо да пада и се заора в мочурището.
ЗАОРА̀ВАМ3, -аш, несв.; заорà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. Диал. Изоравам. Заорават нивата и теглят последната бразда. К. Петканов, ОБ, 71. – Бре сине, аз такова... Нещо позакъсах в оранта. Да щете барем нивата в Ранчовица да заорете с трактора, че ме е срам от хората... Кр. Григоров, Н, 23. – Всички я [баба Гена] имат – и снахи ѝ се срамуват, и синове я почитат. Ката пролет най-напред нейните ниви ще заорат, по жетва посевите ѝ ни ще оставят да прегорят, ни да преплават. П. Тодоров, И I, 73. Та купи брези биволи. / Заора черно угаре. / Посея черно угаре, / посея жито, ечемик. Нар. пес., СбВСт, 145. заоравам се, заора се страд.