ЗАÒСТРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заостря2 като прил. 1. Който има остра крайна част, обикн. остър връх; изострен. Противоп. заоблен, закръглен. Из блатата и локвите се показват заострените листа на тръстиката, младите още дребни водни лилии. Ем. Станев, ЯГ, 69. – Нà, ето го там доле, декато възвива изпод него Ели-дере – казва Атанас, като ми посочва един силно заострен чукар. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 19. В тоя момент из стръмната стълба на отсрещното двукатно здание слизаше един възнисичък човек с шаячно подплатено палто и с голям заострен калпак. Т. Влайков, Съч. III, 15. Те бяха два вида: едни по-дребни, други по-едри, с гълъбов цвят, с големи глави и заострени клюнове като на ястреби. Й. Йовков, ЧКГ, 110. Заострени рамене.
2. Прен. За черти на лице – който е силно, рязко очертан и изразява известна суровост, неприветливост; изострен. Споменът за синовната целувка разля блага светлина по скръбното лице на майката, смекчи заострените черти, освежи дори безкръвните устни. О. Василев, ЖБ, 53. Лицето му беше обикновено, може би скулите бяха малко по-изпъкнали, а брадичката малко по-заострена, но изумрудените му очи силно впечатляваха.
3. Прен. За внимание, въображение, слух, поглед – който е напрегнат, подчертано насочен да възприеме нещо; изострен. Какъвто и да е източникът на вдъхновението обаче, литературата е резултат от изключително заострено внимание към околния свят. С, 2007, бр. 5168 [еа]. След няколко дни започва сезонът на дините в село Зимница и охранителите ще бъдат със заострено внимание там.