ЗАÒСТРЕНО нареч. С ясна, подчертана изразеност и насоченост към някаква идея, цел; изострено. Историята се пише, общо взето, обективно, но не обективистически, а политически заострено и целеустремено. Т. Павлов, МИБ, 4. Грижи за лична хигиена следва да се прилагат заострено и насочено. Пр, 1952, бр. 5, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)