ЗАÒСТРЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на заострен; изостреност. Кадиин връх се издигаше пред нас, той имаше еднаква форма с чуката на Еленин връх. Отличаваше се само със съвършената заостреност на своята [форма], но като него е ограден от пропасти и само от една страна дава достъп. Ив. Вазов, Съч. ХV, 93. Бръсначът бързо сваляше сапунената пяна от лицето му. Лице тясно, с очертани скули и оная твърда заостреност на чертите, която отдавна му бяха придали неспокойният живот и постоянните волеви усилия. Ем. Манов, БГ, 30-31. Сатиричната заостреност на главните действуващи лица е отстъпила в редица моменти на една по-лека, комично забавна трактовка. НК, 1958, бр. 6, 6. С по-голяма политическа заостреност воюва за просветното и национално възраждане на българския народ и друг бележит карловец – Ботьо Петков. Ив. Унджиев, ВЛ, 29.