ЗАÒСТРЯМ1, -яш, несв.; заòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да остря. Владимир проводил посланиците в Цариград да подновят трактатите, а греците не ги приели както им приличало, за което ядосан, Владимир заострил сабята си пак. П. Р. Славейков, СК, 82. От сутринта е заострил колове за ограда.
ЗАÒСТРЯМ2, -яш, несв.; заòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане остро; изострям, подострям. Постепенно първите хора се научили да си правят различни каменни оръдия на труда. Те отчупвали парче камък и удряли по него с друг, по-твърд камък, за да го заострят и направят по-удобен за работа. Ист. V кл, 9. Па зели, та заострили едина прът, та направили шило и го дали на човеко. СбНУ VII, 135.
2. Книж. Увеличавам силата, степента на проявата на нещо (обикн. внимание, бдителност, наблюдателност и под.); засилвам, изострям. Ще си позволим да заострим вниманието на читателя върху това, че от десетина дни насам пред хотел „България“ могат да се наблюдават странни картини. ВН, 1958, бр. 2095, 4. Много бяха говорили тази нощ и присъствието на монаха негли заостри, задълбочи спора, увлече в размисъл и Боян. М. Смилова, ДСВ, 152. Заострям бдителността си.
3. Правя нещо (идея, факт, явление) да бъде по-силно, целенасочено изразено, подчертано; изострям. Чрез елементите на фантазията очеркистът засилва и заостря фактите и явленията на живота. С, 1954, кн. 3, 129. Необходимо е авторът повече да типизира, повече да заостря обществено-политическия облик на своите герои, да създава не лични, а обществени конфликти. С, 1951, кн. 3, 184. Смирненски прегледал либретото и казал на композитора, че ако не заостри социалните моменти, музикалната комедия ще бъде безсъдържателна, безидейна и няма да има успех. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 89. Идеи, конфликти... композиция... Почука машинката, почука и спре. Трябва да вържеш нишката в края с началото, да заостриш идеята... Н. Хайтов, ШГ, 199. заострям се, заостря се страд. Трябва да се заостри художественото произведение, за да прониква. Да се заостри и ще рече, да се направи художествено съвършено. Н. Лилиев, Съч. III, 202-203.
ЗАÒСТРЯМ СЕ несв.; заòстря се св., непрех. 1. Придобивам остра или по-остра форма; изострям се. Но и сръндакът растеше – с всяка нова пролет – нови шипове покарваха, а старите се втвърдяваха и заостряха. О. Василев, ДГ, 43. Върховете на оризовите листа са се заострили право нагоре. М. Вълев, ПСС, 41.
2. Книж. За явление, положение, състояние – ставам по-рязко изразен, по-силно подчертан; изострям се. За няколкото години след отделянето на България в самостоятелна държава процесът на разорението на селячеството и занаятчийството се толкова засили и заостри, че в краткото време на едно поколение общественият и политически лик на страната претърпя коренна промяна. Г. Бакалов, Избр. пр, 48. Противоречията се заостриха. Δ Конфликтът помежду им се заострил.