ЗАÒСТРЯНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от заострям2 и от заострям се; изостряне. Не само ограниченото място, но и самата полемика винаги увлича към неестествено заостряне на собствената теза, към изключителен подбор на факти. ЛФ, 1958, бр. 10, 2. Гротескният ефект се постига без средствата на преувеличение и драстични заостряния, произшествия липсват, заменени от реплики, характерни сцени, от цялостно възприятие на обстановката. Р. Ликова, ЛТ [еа]. Необходимо е заостряне на вниманието на децата за опасните места на улиците.